Да задържиш любовта на някой означава да се откажеш от себе си - да спреш да мислиш за себе си и да започнеш да дишаш за този, когото обичаш. Защото човек е с този, който го кара да се чувства специален, единствен, неповторим, този, който прави всеки нов ден да изглежда различен. А това изисква много усилия - не само малко грим, за да заличиш неприятната пъпка на носа си или разсеяното "Обичам те", казано през рамо докато гледаш футболния мач по телевизията.
Любовта е егоистично чувство - дори тогава, когато си мислим, че сме готови на всичко за някой, истината е, че ние сме готови на всичко за това, да не допуснем да ни изоставят, за да не страдаме от загубената любов. Тогава можем да пълзим, да се молим, да плачем, да сме готови да преобърнем света - но не и да изпуснем това, което вече сме оплели в мрежата си.
Защото нека не се лъжем - любовта е игра - а никой не обича да губи! А да запазиш нечия любов е най - голямата победа! Нищо, че почти винаги е пирова победа - на кой му пука щом може да се удари в гърдите и да каже, че е победител. Аз ли нещо си въобразявам или пак започнаха маймунджилъците!
Да задържиш любовта на някой е изкуство. И трябва всеки ден да му отделяш внимание, ако не искаш една сутрин да се събудиш прегърнал възглавницата до теб, без да си спомняш откога не си споделял леглото си с никого.
Защото да бъдеш сам, когато никога не си обичал е поносимо, но да си имал любов и да си я оставил да си отиде - това е мисъл, която би убила и най - големия егоист!