Да обичаш... Не иска ли всеки от нас да бъде обичан и да обича. Но да обичаш значи да те боли, само този, който не е обичал, не знае какво е болка. Често ние казваме “Обичам те” на някого, но всъщност едва ли някой си е задавал въпроса “Какво значи да обичаш?“ Толкова е лесно да изречеш тези две думи, да направиш някого щастлив, като му ги кажеш, но осъзнаваме ли, че по този начин може дълбоко да нараним човека отсреща? Да, всеки казва “Аз го обичах, а той/тя...” Едва ли някой дори помни кога за първи път са били казани тези думи, едва ли някой дори знае какъв е бил първият им смисъл. Та нали любовта е в основата на всичко. Но именно точно те са казвани толкова хиляди пъти напразнo, че вече са загубили истинското си значение. Станали са част от сивото ежедневие, загубили са отдавна магията, която са носели някога. Онази магия, която те кара да се чувстваш различен от останалите – специален, само защото си специален за някого. Сега се казват машинално. Да кажеш на някого, че го обичаш вече е равносилно като да кажеш здравей. Нима това е същата тази любов, която те издига в небесата, или хората, заслепени от желанието си за притежание и егоизма си, забравят това искрено, и свято чувство, превръщайки го в свое оръжие срещу другите? И въпреки това какво значи да обичаш... Да жертваш себе си в името на другия, да пренебрегнеш себе си заради него/нея, но заслужава ли си цената? Заслужава ли си да погубваш себе си заради другия? Да, но ако любовта е и стинска! За съжаление такава вече трудно се намира, а когато я намерим, отново сме заслепени от фалшивия блясък на собствения си егоизъм, който не ни позволява да оценим това, което имаме. Някои го разбират след време и съжаляват за изпуснатата възможност, а други така и не могат да го осъзнаят. Но вече е късно - всичко е минало, а миналото не може да се върне. То е заровено някъде дълбоко в дебрите на нашето съзнание, за да изплува след години и да напомни за себе си. Продължаваме да вървим напред по нашия път и се оглеждаме за някоя нова авантюра или тъй наречената нова любов. Когато я намерим, обаче, разбираме, че тя съвсем не е това, което сме очаквали и искали. Така продължаваме да рушим чуждото щастие, докато в един момент не се появи тази истинска любов ,която сме търсили, мислите, че вече всичко е приключило и сте щастлив, защото сте намерили своята “половинка”, но това не е така, защото тепърва ви предстои да се борите за нея. Изведнъж от ловец вие сте се превърнали в жертва. Жертвата на любовта, а тя често е и доста подла. Застанал вече от другата страна, започваш да се чувстваш слаб и несигурен. Да - това е любовта, тя те разтърсва до основи и минава през теб, като стихия. Стихия, помитаща всичко по пътя си, и оставяща след себе си една голяма пустош... Толкова е хубаво, че те е страх всичко да не е само един прекрасен сън, и наистина любовта е сън... Но какво става, когато се събудиш... Ти отново си сам, а самотата боли. Ах, как боли...! Затова, най- важното нещо е да се научиш да обичаш безрезервно, защото само тогава, когато дариш любов, ще получиш любов в замяна, и само тогава ще намериш истинското щастие.

Много точно доловено и прекрасно описано.
Хубав ден!

Така е, откакто всички жени станаха изключително невероятно свободни и независими е така. Ценностите, които предотвратяват емоционалните катаклизми от любовта и я превръщат в една неостаряваща ОБИЧ, се губеха и бледнееха пред дивата ви еманципация. И сега ... плачкайтееееееее!